Непобедимия Воин

Непобедимия воин е роден в Третият свят, в семейството на кралския съветник. Когато навършва пълноление, баща му го отвежда в Дъждовните планини, където младежът се обучава на едно от най – трудните бойни изкуства – изкуството на случайността. Там, сред гиганстките гъби и летащите дървета, младият човек успява да усвои изключителни умения и дълбоко разбиране. Един от най – важните изпитите бил той да стои половин ден под дъжда и нито една капка да не го намокри. Водата просто случайно не трябвало да стигне до него. Дали облакът дъжд „случайно“ щял да се отклони, дали щял да задуха вятър, за да отвее капките, или пък няколко ята от заблудени лебеди щели да кръжат над младежа, нямало значение, той трябвало да остане напълно сух.

В деня на изпита небето се продънило. Валяло като из ведро. Толкова много водата имало, че се образували реки. Заради тези условия дори неговият учител проявил съмнение, че ученикът му ще успее. Макар че бил минал обед, младежът не се появил. Учителят продължил търпеливо да чака, потънал в медитация под навеса на къщата. В края на деня сред трещенето на грамотевиците, внезапните пориви на вятъра и звука от капките той чул, че някой се приближава. Непобедимия воин се появил на светлината на фенера и бил напълно сух. Учителят бил изключително доволен. Младият човек си бил взел изпита с отличие.

Непобедимия воин печелил името си, когато тръгнал на пътешествие по световете. Наричаха го Непобедим, защото той никого не беше побеждавал. Имаше много недоброжелателни същества, които го предизвикваха. След битките край лагерните огньове или от леглото в къщи тези същества се оправдаваха с треперещи гласове, че са направили всичко както трябва, ама нещо не се било получило.  “Случайно” не бяха видели дупката пред тях или пък клонът на дървото, или как можело отникъде да се появи пчела, която така бясно да жили.  

Името на Непобедимия воин го предшестваше, заедно с доброто, което правеше.  

Непобедимия Воин